Какво наистина струва местното производство | Етични очаквания

Те са готови, имат желание, но все още не са експерти в производството. Етичните малки и средни модни марки се появяват навсякъде в Европа. Страхотни новини за производителите със споделена мисия да направят индустрията по-устойчива, но има „но“. Тъй като са нови в бизнеса, тези млади брандове са склонни да имат нереалистични очаквания за устойчиво производство и по-конкретно за близък пазар.

Прекратяване на надпреварата на модата към дъното

Fashion production is still leaning on a principle called ‘race to the bottom’, which means that companies compete to reduce costs by producing in the global south, paying the lowest wages and choosing cheap factories that operate under dangerous working conditions. Too often, brand owners and buyers assume that local, sustainable suppliers that diverted themselves from these conventions, can still produce their collections at the same price level – or even cheaper. But especially if they work with next generation sustainable technologies, that’s not necessarily true, we hear from designer Sandra Andrade from Bless Internacional. “When we want to be truly sustainable, we must incur extra costs. We are always looking to improve our performance in working with environmental care. What that means? Materials are more expensive, for instance, and the company needs to ensure social responsibility for employees, which means we must invest in everyone’s know-how regarding sustainability.” These are no minor targets, and without brands’ joined efforts, they are simply impossible to achieve.

‍

„Устойчивото производство означава снабдяване с материали, които са както екологични, така и етично произведени“, добавя Майкъл Клепач, основател на Natural Materials Unlimited във Варшава. „Въпреки че крайният продукт често има по-висока стойност поради устойчивия си характер, важно е да се разбере, че цената на суровините и етичния труд също може да бъде по-висока от традиционните производствени методи. Поговорката „получавате това, за което плащате“ звучи особено вярно в този контекст. Марките трябва да са готови за малко по-високи разходи, но могат да бъдат сигурни, че допринасят положително за планетата и обществото.“

Klepacz provides us with a simple formula to decide the bare minimum for buyers: “the cost of labor plus the cost of materials. If the labor for artisan sewing earns 7.5 euro per hour like in Poland, the materials costs are 15 euro per meter, and it takes one hour to sew the garment, then production alone costs 22.5 euro.” Depending on factors like the novelty of the facility and the standards set for workers, fair price levels may be set significantly higher – and this should be seen as a favorable development.”

A similar rule of thumb exist for sampling: they are usually priced at twice or even three times the regular production price, depending on the difficulty of the design. And you can easily add up 1 percent to the total production cost for sustainable packaging – though the original investment is often recovered. In the end, garments may retail for 2 to 4 times the production cost, so the final price tag will reflect a brand’s sustainable efforts.

„Не търсете европейски Бангладеш“

Механизмите за ценообразуване за етичната мода имат много смисъл и въпреки това марките често не са наясно кога идва натиск. Klepacz го нарича зашеметяващ проблем: „понякога искат китайски или марокански цени. Също така виждаме много марки да искат евтини тъкани, които произвеждат микропластмаса. Не предлагаме полиестер и точка. Марките трябва да се научат да разказват нова история, която включва местни работни места, подкрепа на местната икономика и намаляване на въглеродните отпечатъци. Тук няма магазини за изпотяване.“

Подобни преживявания са ежедневие във Fush, устойчив производител на облекло по поръчка от Сърбия. Мениджърът на съдържанието Небойша Дурманович: „За нас реалистичните цени биха били между 6 и 15 евро за тениски и от 20 евро за суичъри и качулки. Ако клиентите наистина искат да управляват устойчива марка, те биха знаели, че този, който трябва да понесе най-големия финансов удар, е самата марка. Устойчивостта се равнява на правата на работниците на жизнения минимум и това идва с по-висока цена. Виждам, че социалният фактор често липсва във визията на клиентите за устойчивост, което е разбираемо, когато основният им двигател е да успокоят масите. Но марките наистина трябва да разберат, че не са на платформа като Manufy, за да намерят европейски Бангладеш.“

Hana Forřtová от NIL Textiles, циркулярен доставчик на текстил от Чехия, добавя: „Полезно е за марките да разберат всички фактори, които влияят на по-високите производствени цени в ЕС. Трябва да се вземат предвид минималните заплати в страните от ЕС, разходите за енергия и управлението на отпадъците, сертификатите, съответствието с нормативните изисквания, отговорните процеси и иновативните технологии. Като цяло цените на облеклата, идващи от традиционни страни износителки, са на по-ниски цени, но много по-високи разходи за околната среда или хората. Ще видим разлика след няколко години, след като всички регулации влязат в сила и тези производители няма да могат да останат в съответствие със същите ниски производствени стандарти.“

„Каквото плащате, това получавате“

The main concern for brands that deter from embracing fair pricing practices, is missing out on profit margins. However, by effectively communicating the ‘why’ behind slightly higher retail prices, these fears can be addressed. You can start with telling them the general rule of thumb: the price you pay is what you get. Don’t expect a high-quality product in low quantities for a cheap price. A too-good-to-be-true deal indicates that the quality of the material is disappointing, or that workers are treated unethically.

Пътят към устойчиво модно производство изисква значителни първоначални инвестиции в екологични материали, етични трудови стандарти и устойчиви производствени процеси. Етичните доставчици са отворени да направят този преход, но техният ангажимент зависи от марките, които поемат водеща роля. От тези пионери зависи да направят разрез, да започнат разговор с доставчиците и да задвижат модната система на бъдещето.

‍