Какво наистина струва местното производство | Етични очаквания

Те са готови, имат желание, но все още не са експерти в производството. Етичните малки и средни модни марки се появяват навсякъде в Европа. Страхотни новини за производителите със споделена мисия да направят индустрията по-устойчива, но има „но“. Тъй като са нови в бизнеса, тези млади брандове са склонни да имат нереалистични очаквания за устойчиво производство и по-конкретно за близък пазар.

Вие ли сте една от тези специализирани марки? Чуйте какво имат да кажат нашите експерти производители относно справедливото ценообразуване, за да сте сигурни, че вашето първо RFQ ще бъде голям успех.

Прекратяване на надпреварата на модата към дъното

Модното производство все още се основава на принцип, наречен „състезание до дъното“, което означава, че компаниите се състезават за намаляване на разходите, като произвеждат в глобалния юг, плащат най-ниските заплати и избират евтини фабрики, които работят при опасни условия на труд. Твърде често собствениците на марки и купувачите приемат, че местните, устойчиви доставчици, които са се отклонили от тези конвенции, все още могат да произвеждат своите колекции на същото ценово ниво – или дори по-евтино. Но особено ако работят с устойчиви технологии от следващо поколение, това не е непременно вярно, чуваме от дизайнерката Сандра Андраде от Bless Internacional. „Когато искаме да бъдем наистина устойчиви, трябва да понесем допълнителни разходи. Винаги се стремим да подобрим представянето си в работата с грижата за околната среда. Какво значи това? Материалите са по-скъпи, например, и компанията трябва да осигури социална отговорност за служителите, което означава, че трябва да инвестираме в ноу-хауто на всеки по отношение на устойчивостта. Това не са второстепенни цели и без обединените усилия на марките те са просто невъзможни за постигане.

‍

„Устойчивото производство означава снабдяване с материали, които са както екологични, така и етично произведени“, добавя Майкъл Клепач, основател на Natural Materials Unlimited във Варшава. „Въпреки че крайният продукт често има по-висока стойност поради устойчивия си характер, важно е да се разбере, че цената на суровините и етичния труд също може да бъде по-висока от традиционните производствени методи. Поговорката „получавате това, за което плащате“ звучи особено вярно в този контекст. Марките трябва да са готови за малко по-високи разходи, но могат да бъдат сигурни, че допринасят положително за планетата и обществото.“

Klepacz ни предоставя проста формула за определяне на минималния минимум за купувачите: „разходите за труд плюс разходите за материали. Ако трудът за занаятчийско шиене печели 7,5 евро на час, както е в Полша, разходите за материали са 15 евро на метър и отнема един час, за да се ушие дрехата, тогава само производството струва 22,5 евро. В зависимост от фактори като новостта на съоръжението и стандартите, определени за работниците, справедливите ценови нива могат да бъдат определени значително по-високи – и това трябва да се разглежда като благоприятно развитие.“

Съществуват подобни основни правила за вземане на проби: те обикновено са на цена два пъти или дори три пъти по-висока от обичайната производствена цена, в зависимост от трудността на дизайна. И можете лесно да добавите 1 процент към общите производствени разходи за устойчиви опаковки – въпреки че първоначалната инвестиция често се възвръща. В крайна сметка дрехите могат да се продават на дребно за 2 до 4 пъти производствените разходи, така че крайната цена ще отразява устойчивите усилия на марката .

‍

‍

„Не търсете европейски Бангладеш“

Механизмите за ценообразуване за етичната мода имат много смисъл и въпреки това марките често не са наясно кога идва натиск. Klepacz го нарича зашеметяващ проблем: „понякога искат китайски или марокански цени. Също така виждаме много марки да искат евтини тъкани, които произвеждат микропластмаса. Не предлагаме полиестер и точка. Марките трябва да се научат да разказват нова история, която включва местни работни места, подкрепа на местната икономика и намаляване на въглеродните отпечатъци. Тук няма магазини за изпотяване.“

Подобни преживявания са ежедневие във Fush, устойчив производител на облекло по поръчка от Сърбия. Мениджърът на съдържанието Небойша Дурманович: „За нас реалистичните цени биха били между 6 и 15 евро за тениски и от 20 евро за суичъри и качулки. Ако клиентите наистина искат да управляват устойчива марка, те биха знаели, че този, който трябва да понесе най-големия финансов удар, е самата марка. Устойчивостта се равнява на правата на работниците на жизнения минимум и това идва с по-висока цена. Виждам, че социалният фактор често липсва във визията на клиентите за устойчивост, което е разбираемо, когато основният им двигател е да успокоят масите. Но марките наистина трябва да разберат, че не са на платформа като Manufy, за да намерят европейски Бангладеш.“

‍

Hana Forřtová от NIL Textiles, циркулярен доставчик на текстил от Чехия, добавя: „Полезно е за марките да разберат всички фактори, които влияят на по-високите производствени цени в ЕС. Трябва да се вземат предвид минималните заплати в страните от ЕС, разходите за енергия и управлението на отпадъците, сертификатите, съответствието с нормативните изисквания, отговорните процеси и иновативните технологии. Като цяло цените на облеклата, идващи от традиционни страни износителки, са на по-ниски цени, но много по-високи разходи за околната среда или хората. Ще видим разлика след няколко години, след като всички регулации влязат в сила и тези производители няма да могат да останат в съответствие със същите ниски производствени стандарти.“

„Каквото плащате, това получавате“

Основното притеснение за марките, които възпират възприемането на справедливи ценови практики, е липсата на маржове на печалба. Въпреки това, чрез ефективно съобщаване на „защо“ зад малко по-високите цени на дребно , тези страхове могат да бъдат адресирани. Можете да започнете, като им кажете общото правило: цената, която плащате, е това, което получавате . Не очаквайте висококачествен продукт в малки количества на ниска цена. Прекалено добрата сделка показва, че качеството на материала е разочароващо или че работниците са третирани неетично.

Пътят към устойчиво модно производство изисква значителни първоначални инвестиции в екологични материали, етични трудови стандарти и устойчиви производствени процеси. Етичните доставчици са отворени да направят този преход, но техният ангажимент зависи от марките, които поемат водеща роля. От тези пионери зависи да направят разрез, да започнат разговор с доставчиците и да задвижат модната система на бъдещето.

‍